56-а година

Йордан Нихризов е роден на 8 октомври 1953 година в град Провадия. Той израства в Габрово, където завършва Априловската гимназия през 1971 г., а по-късно получава инженерна степен от ВМЕИ – Габрово през 1978 г. През 1985 г. завършва и второто си висше образование по икономика в УНСС. Историята винаги е била неговата голяма страст.

През 1990 г. той осъществява дългогодишните си амбиции за политическа дейност, като става член на БСДП и приема социалната демокрация за свое идеологическо убеждение. От 1991 г. е част от националното ръководство на партията, а през 1995 г. заема поста заместник-председател под ръководството на д-р Петър Дертлиев; от 2001 година до момента официално води БСДП. Йордан Нихризов е депутат в два парламента (38-мо и 39-то народно събрание) и има над тридесет законопроекта зад себе си, както и много предложения в социалната сфера.

В младостта си проявява интерес към литературата с публикации на епиграми и фейлетони във временния печат. След промените през 1989 г., той пише статии за „Свободен народ“, „Демокрация“, „Монитор“, „Седем“ и други медии. От началото на новия век управлява партийния бюлетин на БСДП, наречен "Позиция".

„56-а година“ представлява третата му художествена книга след "Минало незабравимо" (2015) и "Изповедта на един карък" (2016).

Романът “56-а година” попада в жанра антиутопия и предлага гротесков разказ относно възможните последствия от реализирането на популистки идеи с радикални решения, което може да доведе до непредвидими резултати. Произведението отправя поглед към настоящето с призиви да забравим миналото и да се фокусираме само върху бъдещето чрез нови лица без история зад тях; това намеква как парите и личният интерес доминират над истинските ценности - нещо остаряло според автора.

Книгата разглежда колко лесно можем да се сблъскаме със стари проблеми при приемането безкритично на лозунги за опростяване, подчертавайки как добрите намерения могат да се превърнат в измама без разумна реализация или историческа памет за традициите ни.
Разказът представя един въображаем свят с мечти за утопичен остров, където волята както на корпорациите така и тази на индивидите образува привидно химерично единство; но поставя под въпрос как стремежът към знание постепенно бива заменян от желанието за бърза печалба, когато търговският дух взима връх над мисълта за индивидуален успех...