Ходене на пръсти

**ОТНОВО СИ СЪН**

Отново си в съня ми.
Избягваш пътищата,
по които искам да дойда при теб,
дори вятърът вече не те среща по пътя.
С дъжда играеш хитро,
мила с твоята мекота,
паяжина блести под лунната светлина.
Проверяваш моето търпение,
докато твоите дълги коси,
с меден оттенък се полюшват.
Отново си просто сън или
роднина на съня —
треперещ глухарче,
а аз трептя като
извор преди да докосне
отронения лист.

***

Желко Иванкович е роден през 1954 година във Вареш, Босна и Херцеговина. Той е хърватски и босненско-херцеговински поет, белетрист и литературен критик, а също така преводач и публицист. Автор е на над четиридесет книги, включително стихосбирките „Нещо от това, което е” (1978), „Надбягването на охлювите” (1982), „Разрушаване на картината” (1990), „Изгубеният роден край” (1995) и много други творби. Освен стихотворения пише разкази — сборниците му "Нови разкази за любовта и смъртта" (2001) и "Варешки разкази" (2003) са част от неговото творчество. Негови произведения са преведени на почти двадесет езика. Получил е множество награди за своята литература; тази година спечели наградата "Ксавер Шандор Джалски" за книгата си “война и памет”.