На юг от Дунава

Представете си дълги поли и фусти, както и широки наметки, нежни женски лица с руж, обувки от плат или шевро, украсени със златни и сребърни нишки, а ръцете им са в атлазени ръкавици до лактите... Какви ли не изображения са достигнали до нас от фотографията на „Либих“ в Русе преди войната. Опитайте се да чуете кокетното питане „Наистина ли?!“, последвано от лек кикот след като заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, задайте въпроса: „От кога Русчук процъфтява? А нали беше след Освобождението?“

Не така! Уважаеми читателю! В навечерието на Руско-турската война през 1877/78 г. над Русчук развявали своите знамена 11 чуждестранни консулства. Европа знаела за поробена България именно благодарение на Русчука! През слънчеви неделни вечери край Дунавските брегове можели да се видят дами облечени в тоалети от модните домове в Букурещ, Будапеща и Виена; те били образовани в частни училища за момичета и бяха готови да посрещнат свободата с откритост и без забрадки. Пътниците по корабите били очаровани от присъствието на красивия пол край кея. Чувала се музика между звука на корабните сирени. В тези моменти мъжете размахвали шапките си и изпращали въздушни целувки към южния бряг на Дунава...