Анна Едеш

„— Вярно, има много задължения. Но кажете ми… какво друго би могла да прави? — попита тя с недоволство. — Тук е осигурена храна и подслон, ще получава и нови дрехи... Какво още може да се желае в тези трудни времена? Няма нужда от грижи за поддържането на това голямо жилище… просто живее безгрижно и свободно. Много пъти съм казвала, че днес единствените, които са добре, са слугините.“

След неуспешна революция и разпадането на една империя, Унгария е изправена пред колапс. На този несигурен фон младата слугиня Анна Едеш започва работа в дома на богато семейство в Будапеща. Спокойна и послушна, Ана изглежда почти невидима; тя става мълчаливият център на общество, което отказва да признае истинската си природа.

С увеличаващото се напрежение и разрушаваща привидната почтеност около себе си, присъствието на Анна разкрива дълбокото лицемерие на света около нея. Отношението към нея – било то презрително или жестоко – показва реалността на свят построен върху социални привилегии и удобства.

Стилът на Костолани е наситен с ирония, фин хумор и психологическа дълбочина; той рисува картина както интимна така и безмилостна. Това, което започва като портрет на едно домакинство постепенно прераства в тихо но опустошително възмездие.

„Анна Едеш“ е сред най-известните произведения на един от класическите унгарски автори. Романът е изтънчен и сдържан; той улавя невидимото насилие вплетено в ежедневието като представя мощен образ за властта, самотата и цената за покорството.