Владетелката на Казан - Сююмбике и Иван Грозни

Романът на татарския автор Мусагит Хабибулин, известен с произведенията си „Хан Кубрат“ и „Сказание за Казан“, разглежда периода на управление на последната владетелка на независимото Казанско ханство, която е наследник на Волжка България.

Казанското и Московското княжество са остатъци от разпадналата се Златна орда, но вместо да поддържат добросъседски отношения, те водят постоянни конфликти. След смъртта на хан Джангали, Сафа Гирей повежда многобройна армия към Казан в опит да възвърне трона си. Сююмбике обаче отваря градските порти едва след като той изпълнява редица условия. След това Сафа Гирей става новият ханове след развод с трите си съпруги и брак със Сююмбике; скоро им се ражда син - престолонаследника Утямъш Гирей. Периодът носи укрепване за Казан.

Иван Грозни, силно фанатизиран, има амбицията да докаже своето величие чрез завладяването на казанските територии – стремейки се не само за данък като предшествениците му Иван Трети и Василий Трети, а по-скоро за пълното унищожаване им от картата. През 1549 година Сафа Гирей умира и дни изпълнени с трудности настъпват за Сююмбике. Какви действия ще предприемат проруските сили в Казан спрямо нея?

Мусагит Мударисович Хабибулин е роден на 25 декември 1927 г. в селцето Абдарахманово и в момента живее в град Казан. Той е почетен академик във Руската хуманитарна академия по науки и членува в Съюза на писателите. Получава международната литературна награда „Кул Гали“ през 1996 г., а романът му „Хан Кубрат“ е отличен през 2004 г. като "Книга на годината" от Националната библиотека и Съюза на писателите в Татарстан; освен това получава наградата именувана след татарския класик Хабдула Тукай.

Произведението му "Владетелката на Казан" излиза у нас преди официалното му публикуване в Русия и Татарстан.