Старинни черкви в Пловдив

Съдбата на тази книга е доста интересна. Завършена през 1956 година, тя попада в контекста на агресивно налагания атеизъм от онова време, което я прави нежелана „опасна” литература. Дори издателството на Светия Синод не желае да я публикува. Патриарх Кирил съветва автора да изчака подходящ момент за нейното издаване. В писмо до него от 1957 г., Димитър Талев заявява, че "този труд е ценен, написан с добри умения и живо чувство за поезия, както и историческа точност". Той споменава, че се е свързал с компетентни лица в надеждата ръкописът да бъде превърнат в книга. Това се случва едва след 44 години чрез издателство „Летера”.

„Старинни черкви в Пловдив” не е религиозна творба; тя представлява художествена документалистика, където преданията и легендите са вплетени с факти, събития и важни изследователски данни. Историята на Българската православна църква е тясно свързана с културната история на страната ни и развитието на българската държава. Летописецът от Пловдив представя тези теми със свой уникален стил на увлекателен разказвач. Черквите тук са разгледани не само като места за християнско поклонение, но най-вече като исторически и културни символи на българщината в древния град.

Настоящото второ издание e посветено както на 120-годишния юбилей от раждането на автора му, така и на 150-годишната годишнина от основаването на Българската екзархия.