Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман, който изследва женското начало, което за мен се проявява в любовта. Мъжът съществува единствено чрез своята обич към жената; той намира идентичност само благодарение на нея и тя придава смисъл на неговия живот – всичко останало като кариера, пари и война остава второстепенно. Всички персонажи в романа са взаимосвързани, те образуват едно цяло – символизирайки жената, която желае да има правото да обича независимо от конфликти, войни и несправедливости или тоталитарни режими. Без тази любов светът ще се разклати като лодка, натоварена с войната, смъртта и омразата от една страна и първата любов на жената от друга.

Според Михаил Шишкин „Венерини коси” е забележителен роман за любовта - движеща сила в историята - вечна и неизменна по своя характер. Той разглежда преходността на човека спрямо безсмъртието на словото и показва как езикът може да бъде мек като глина под ръцете на твореца или толкова твърд като диамант когато изгражда истинската реалност. Произведението притежава дълбока реалистична стойност с метафорично значение, изпълнено с множество културни препратки; то представлява своеобразен синтез между Джойсовия поток на съзнанието, откровенията на Набоков и философските идеи на Умберто Еко.

Михаил Шишкин (1961) завършва германистика в Москва и живее в Цюрих от 1955 година. Там работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа получаващи престижни литературни награди в Русия: спечелил наградата „Знамя” (1993) за дебютния си роман „Всички ни очаква една нощ”, „Букер-Smirnoff” (1999) за произведението „Превземането на Измаил”, както и наградите „Национален бестселър” (2005) и „Голямата книга” (2006) за романа си „Венерини коси”. Освен това е отличаван със значими международни награди за своите есета “Руската Швейцария” (2000 – Цюрих; 2006 – Москва) и “Монтрьо – Мисолонги – Астапово: По следите на Байрон και Толстой“ (2002 г., Цюрих), включително френска премия през 2005 г. за най-добра книга написана от чуждестранен автор.