Има смисъл

Писането за Христо Ботев е предизвикателство. Мога да кажа, че почти е невъзможно. Вдъхновени от таланта на поета, всичко написано изглежда слабо и недостатъчно в сравнение с него. Контактът с личността на Ботев обаче представлява начало на пътя към съвършенството.

Смятам, че това е така... но не напълно... Или може би се пише като нежна въздишка на песен, като усещане за пролетен полъх или внезапния дъжд през май, както и докосването от жаркия слънчев лъч...

Тук точно се крие непредвидимото... Опитах се да усетя това. Вероятно именно в него се съдържа смисълът.