Ръкописите от Мъртво море

През 1960 година в Съветския съюз се публикува една изключително интересна и значима за своето време книга - "Ръкописите от Мъртво море", написана от руския историк, ориенталист и специалист по хебрейски език и история на Кумран Йосиф Амусин. Книгата бързо привлича вниманието и почти веднага е разпродадена; дори след повторното й отпечатване през 1961 г., остава недостъпна за мнозина, които искат да се запознаят с древните свитъци, открити в пустинята край Мъртво море. Днес произведението на Амусин е библиографска рядкост, тъй като представлява едно от първите задълбочени изследвания на ръкописите от Кумран — наследство на неизвестната до тогава юдейска секта, обитавала Иудейската пустиня между II век пр.н.е. и 68 г. сл.н.е., известна днес като Кумранската общност.

В април 1948 година новинарските медии по света съобщават за откритие на стари ръкописи. Информацията разкрива, че през пролетта на 1947 г., в пещера близо до северозападния бряг на Мъртво море в местността Уади Кумран (Йордания), младежът бедуин Мухаммад ед-Диб случайно намира кожени свитъци с древноеврейско писмо, чиято възраст впоследствие се установява над две хиляди години. Разследванията и археологическите проучвания водят до открития около четиридесет хиляди фрагмента с различен размер – включително най-малки парченца – които са останки от приблизително шестстотин книги. Тези ръчнописни фрагменти върху кожа, пергамент, папируси и медни листове са написани на осем различни езика и диалекти и обхващат периоди от III век пр.н.е до VIII век сл.n.e.. За първи път Палестина представя пред науката своите скрити съкровища от древни текстове.

Ръкописите от Мъртво море предоставят важна информация относно ранната история на християнството, попълвайки липсваща част в сложния му произход. Публикацията им и детайлното им изучаване ще помогнат да бъдат разгадани тайните около началото на християнството както научно така и исторически.