Пернишки тетрадки

„Тетрадките“ на публициста и документалист Цанко Живков представят неговите спомени от детството, юношеството и младостта в Перник. Този град, който е съвременник на Рим и Троя, носи тежестта на осемхилядна история, включително подвизите на Кракра Пернишки през Средновековието и по-късно славата си като най-голямата каменовъглена мина в България. Заобиколен от разнообразие от хора от цялата страна, този цветен град оказва силно влияние върху младия Живков, който започва да пише за него още на 15 години – творбите му са основно посветени на Перник и неговите жители.

След щастливото предвоенно време обаче идва комунистическият преврат след 9 септември 1944 г., който коренно променя живота навсякъде. Младият автор не успява да разбере противоречията между идеалите за братство и свобода и реалността с насилието без съдебни решения, разделението между „наши“ и „врагове“, както и отказа към критика. Поради подозрителното му отношение се смята за "фашистки елемент", но той решава да следва моралните принципи на обикновените хора; затова в своите статии и книги цели да бъде честен и полезен. В периоди на политическа относителност получава възможности да редактира местни издания или ръководи литературни кръжока; обаче при изблици на строг контрол често бива уволняван с обвинения като "гнил интелигент" или "враг на народа".

Цанко Живков търси вдъхновение в родовата памет, спомените за скаутската организация και летните лагери, където ги учат как да бъдат добри граждани; открива я също сред приятелите си от пернишкия литературен кръжок — личности като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов И Димитър Инкьов.

Спомените му служат не само като лична хроника , но също така призовават към запазване наследството през десетилетията. Както казва Дмитрий Лихачов: паметта е една от основополагающте стълбове на културата – тя преодолява времето और смъртта чрез усилията много поколения.