Отворените двери

ДЕВАСАРИ АБУНТУ
Така звучат песните за Девасари Абунту. Тя била наясно с думите на Буда относно жените от Ананде и затова избягвала мъжете, а с тях и техните спътници, тъй като където има мъже, присъстват и жени. Абунту се разхождала из долините на Рамна и Соки и дори в тъмното посещавала храма. Жреците рядко я виждали или познавали. По този начин тя не поддавала на изкушенията от словата на Буда.

Изведнъж настъпило земетресение. Хората започнали да бягат, а жреците заявили, че боговете са разгневени. Всеки потърсил укритие в зимниците или пещерите; земетресението станало още по-силно и мнозина загинали под руините. Ударите били ужасяващи – планини треперели, стени падали, а дори най-здрави постройки рухнали. Дървета се прекършили, а реките променили своето течение.

Само Девасари Абунту останала спокойна в дома си без страх от предстоящото бедствие. Тя знаела, че вечният бог не познава гняв и всичко е така устроено за причина. Останала сама сред дивата природа.

В тези места не дошли нови хора; животни също не се върнали - само птиците летели обратно при старите си гнезда. Абунту успяла да разбере езика им и веднага след това тръгнала със същия одяг към долината без конкретен маршрут за връщане у дома си. Сутрин около старата църква пристигали птиците при нея и й разказвали различни истории: какво става с умрелите хора чийто части плавали във въздуха? Тя научила много интересни факти свързани със смъртта - тайни непознати за човечеството.

Когато слънцето печело силно над главата й, белоснежни пауни кръжели над нея с блестящи опашки хвърлящи сенки; движенията им носели прохлада около абунту.
Страхотните грифове нощем я пазели край съня ѝ , докато златисти фазани ѝ донасяли горски плодове и вкусни корени.
Не можем точно да кажем как ставалo това обаче всички видове птици служели на Абунту.

Абунту нямала нужда от хора – природата напълно замествала обществото: всяка част от живота ѝ помагала – камъните,Tревките... Всички те правят компания на самотната жена . И тук идва удивителното: физически оставайки непроменена , нейния характер оставал неизменен - тя живеела без ни капка гняв .

Но един ден рано сутрин най-добрият клас птици посетили Девасари казвайки ѝ ,че е време да премине през смъртта . Започнала да търси камъкa символизиращ края .
Отишла в пустошта където намерила много черни камъни , между които ходела молейки ги да приемe тялото ѝ . След което коленичила пред тях.
От тогава там стои черен камък изпълнен със син огън ; никой няма идея кой е бил някога Девасари Абунту."