Морска котка

Романът "Морска котка" се отличава от другите творби на автора. В него писателят разказва за една тъжна и чиста любов, която е като бял сняг. Главният персонаж Сейнг е момче, живеещо с майка си в малко планинско селце, където зимата снегът покрива всичко. Баща им ги напуска заради своите романтични връзки, но те упорито чакат завръщането му. Майката остава затворена у дома след изчезването му и не контактува с никого; въпреки това тя продължава да го очаква дълго време, окачвайки морска котка – символ на мъжа си – над кухненската врата.

Неочаквано, една нощ пред тях се появява Самне – диво и непокорно сираче. То влиза в кухнята и поглъща цялата морска котка, което разгневява майката и я кара да я удари. Без дом за спане, Самне получава подслон при жената. Между Сейнг и Самне започва приятелство и той скоро се влюбва в нея. Но внезапно едната нощ тя изчезва безследно, оставяйки само отпечатъци по снега от обувките си – сякаш се прибира вкъщи; обаче така и не се завръща при семейството им.

След известно време те откриват Самне в местна кръчма да проституира и опитват да ѝ помогнат без успех. Изведнъж бащата се появява отново у дома; майката го посреща със самочувствие, но на следния ден странно решава да го напусне - оставяйки следи от обувките си върху снега подобно на начинa ,по който някога направила Самне.

Ким Джу-Йънг е роден през 1939 г., в бедност във ваканционно планинско село. На 16 години избягал от дома си движен от силното желание да пише стихотворения. Литературният му дебют идва с повестта "Латентност", която печели награда за "Месечна литература" през 1971 г., поставяйки началото на неговия активен литературен живот. Той създавал разкази, повести и романи с разнообразие в стиловете и жанровете си; историческите му произведения като "Търговец" и "Касапин" описват страданията на корейския народ.

Неговите повести пък са различни — весели і хумористични по своя характер. Авторът получил много престижни награди през кариерата си; а романът "Морска котка" бил отличен с литературната награда на фондация Десан през 1998 г., както също така е преведен успешно на немски език.