Куба. Багри и дух

Преди петнадесет години обсъждането и писането за Куба представляваше ясна политическа привилегия, а познанството с Фидел Кастро беше считано за върховно постижение. Времето обаче е променило ситуацията; днес трябва да се внимава какво се казва по темата. Въпросът, който една смела авторка задава в своята книга, е дали времето наистина е забравило Куба. То не я унищожи през 1961 година, но също така историята не успя да я защити и запази като модел за социално развитие.

Авторката поставя важни въпроси относно бедността на страната, чаровността на кубинците и красотата на нощите в Хавана. Дали вече възрастният лидер на кубинската революция има право с мотото си "Патрия о моерте"? Настоящият режим все още разчита на неговия авторитет, но какво ще стане утре?

Този пътепис изразява разумност и любов – към реалността на страната и към всичко останало около нея. Авторката честно представя днешната Куба без украсители или самообвинения; тя поставя трудни въпроси както пред себе си, така и пред читателите. Затова книгата носи смисъл – ценността на словото идва от способността да пита и да търси отговори.

Цецка Бончина показва достойнство чрез своите наблюдения без омраза или лицемерие. След прочитането й у тези, които са били в Куба, остава усещане за мъглива тъга... И отново остава открит въпросът защо политиката разделя хората вместо да ги обединява.
Марко Семов