Пътища

Тя потрепери. Надникна в пропастта, откривайки, че отгоре се е свлякла шума, наподобяваща нещо като пързаляне. А долу... в мрачната яма нещо тъмено изпъкваше.

Сладникав и отвратителен мирис беше донесен от вятъра до нея и макар да не бе срещала такова ухание преди, веднага разбра какво представлява то. Два огромни черни чувала лежаха на дъното на бездната. Наоколо бръмчаха мухи, оси летяха, а птици кацаха и с недоумение оглеждаха мястото. Тя дори не смее да помисли за това, което е видяла; но когато внимателно разгледа черната купчина, изписка.

Сега жената вече нямаше съмнение – от единия чувал, явно разкъсан от животни, във високата трева се виждаше ръка: бяла или по-скоро жълтеникава и неподвижна с олющен червен лак по ноктите.