Избрани стихотворения /1957-2007/

**БОЛКА**

Ставаме все по-изолирани, с всеки изминал ден. Потъването в самота става все по-дълбоко и осезаемо. Тази самота ни изгаря в погледите - чувството на усамотение е непрекъснато. Тежестта ѝ усещаме в ръцете си - тя тежи повече от всякога. А горчивината ѝ пронизва душите ни - сами сме, безкрайно сами...

Някои твърдят, че именно тази дълбока самота придава сила на хората, че те виждат нещата по-добре и се задълбочават във въпросите на живота. Все по-самотни... По-далеч от останалите и живеят истински.

Може би така е.
Но какво значение има
този далечен живот – глухарчето на славата,
което ще бъде разнесено от други ветрове,
когато ние днес замръзваме един за друг
като гнезда напуснати от птиците,
а загубените приятелства са само спомени за невинните победи над съдбата?

Не чувате ли?
Времето яростно удря
с затворени юмруци сърцата ни.
Ако не му позволим да навлезе -
ще ги разбие!