Аз Натанаел. Обидата

Когато за пръв път прочетох творба на Натали Стивънс, бях силно впечатлена по няколко причини. На първо място, не можех да разбера точно какъв е жанрът на текста – дали става дума за стихотворения, есета или дневник с произволни размишления върху личните преживявания. Освен това, текстът ми се стори изключително искрен и смел; той ме предизвикваше да навляза в дълбочина, да опитам да го разгадя и осмисля. Един от критиците й споделя: "Признавам, че не схващам много аспекти от книгата й, но съм пленен и заинтересован." Натали насърчава читателя да ангажира напълно ума си в интелектуалната и емоционална игра при четене на нейните произведения. Тя не се ограничава до определени жанрове и дори преминава границите на езика - колебае се между различните литературни форми подобно на начина, по който маневрира между двата си родни езика - английския и френския. Според Натали езикът — такъв какъвто идва от мислите й по време на писане — представлява неизменна част от тялото, което само по себе си е свързано с процеса на творчество. Това повдига важния въпрос за етиката в литературата. Юлия Кръстева казала: "Ако литературата има морална функция, то тя би трябвало да предаде онова, което монологизмът отбягва (от ритъм към значение)." Невъзможно е да не оценим храбростта ѝ да изложи най-дълбоките си страхове и терзания в стремежа си за самопознание и намиране на своето място в света. За краткия период от 35 години натрупала десетки публикувани книги и множество отличия; освен това работи като преводачка на художествена литература. Настоящото издание съдържа две нейни творби: "Аз Натанаел" (2003) и "Обидата" (2004). Читателят ще забележи нейното майсторство във владеенето на думите както във френския така и в английския език с цел максимално точен изразителност . Подобни текстове представляват голямо предизвикателство за преводачите; все пак резултатът определено оправдава усилията.
Магдалена Куцарова - Леви