Картографии на бягството

**Пепелта (САНТИМЕНТАЛНОСТ)**

Двамата ще се виждат всеки ден. Тъй като не понасят тишината, разговорите им никога няма да спират. Те ще говорят много – независимо дали са заедно в леглото или всяко от тях заспива само, дори и когато сънуват сами. Темите на техните беседи ще бъдат разнообразни и те няма да се страхуват нито от думите си, нито от момента, в който темата може да свърши.

В една вечер те ще седнат в кафене и ще поръчат коняк. Момичето с усмивка ще попита: "Знаеш ли, че цигарата е единственото нещо, което умира масово всеки ден заради теб?" - "Убиваш ги нежно с устните си." Човекът внимателно я наблюдава над разлятия коняк и пита дали знае как пепелникът е единственото нещо, което многократно възстановява девствеността си? "А забелязала ли си," продължава той, "че когато келнерът донесе нов пепелник, всички веднага искат да изсипят вътре остатъците си; да погалят гънките му?" - "И там винаги има пепел. Цигарата носи тяло без гниене – умира благодарение на всмукването." - "Остава само главата без тяло да чака смъртта." - "Навярно е приятно да умреш сред пепела."

Двамата продължават разговора си дълго време и постепенно напълват пепелниците със семена. Прехапват устните си в опит да усетят остротата на мекотата, която убива. Момичето задава провокативен въпрос: "Ако сега забия нож в себе си, струята кръв би могла ли да достигне до майка ми?" - "Малко вероятно," отвръща той. “Някой сигурно би я стъпкал на улицата…”

Конякът усилва интензитета на погледите им и оставя шоколадов вкус в устната кухина. Той загрява нервите им и разширява венозния поток. Разговорите им продължават още малко преди полунощ след това излизат навън – студено е а снежинките тихо падат върху паважа.

С такси стигат извън града и после решават пеша нагоре към висока скала под която горят купища боклуци. Те се наслаждават на светлинката от запаленото сметище; хванати за ръце впиват очи във отблясъците му.

След още няколко думи идва моментът на мълчание между тях – този пръв миг затишие преди двамата внезапно скочат направо в горящия огън от пепела.

Еманиул А. Видински