1001 кандидатгимназистки бисери

Тази книга не се нуждае от допълнителни пояснения. Тя е уникално искрена в представянето на идеите на кандидат-гимназистите. Дори да се опитваме да бъдем строги критици, ще ни бъде трудно да сдържим усмивките си, когато прочетем, че "за малкото пастирче от разказа 'Ангепинка' магарето е единственият човек, пред когото може да излее мъката си", или че "баба Илийца заслужава орден 'Стара планина'", а също и твърдението, че "Моканина иска да повярва, но има страх от поредната лъжа в пресата".

"1001 кандидатгимназистки бисера" обаче не е просто развлекателна книга; тя представлява своеобразен архив на недостатъците в нашата образователна система. Това показва, че усилията ни да обучаваме децата как правилно се пише съчинение не са достатъчни. Може би трябва да разгледаме процеса и от друг ъгъл - като предложим на младите хора какво не бива да правят при писането.

И ако освен усмивка тази книга провокира размисли, значи работата на онези, които търпеливо са събирали "бисерите", определено е дала резултат.