Стихирарът на Йоан Кукузел

В настоящата книга се разглежда една от ключовите нотирани богослужебни певчески книги на Източната църква - стихирарът. Анализират се преписите ѝ, съхранени в софийските библиотеки, които за първи път са включени в изследването и обхващат периода от XI/XII до XVI век. Основен акцент е поставен върху осмогласника - една от най-древните църковнопевчески книги както на Изток, така и на Запад, която предлага песенен репертоар за неделното и съботно вечерно богослужение по осемте гласа на църквата. Разгледано е как постепенно осмогласникът претърпява изменения в структурата и подредбата на песния материал, който след това бива прегрупиран с цел да бъде оформена популярната впоследствие певческа книга "въскресник". Очертани са духовните, културно-историческите и литургичните фактори, довели през XIV век до засиленото внимание към възкресното богослужение в събота и неделя като начин за постоянно актуализиране на Христовото възкресение.

Промените в осмогласника са свързани с реформаторската дейност на известния средновековен музикант български произход свети Йоан Кукузел. Неговата работа цели преосмисляне на църковната музика според новия Йерусалимски устав, който започва да се въвежда по Балканите, особено в България между XIII-XIV век. Тезата предполага активното участие на Кукузел при формирането на новия ред за възкресна служба: той успява да "разчете" традицията дълбоко и многостранно; обобщава значителна част от нея и я адаптира спрямо нуждите на времето си – влияещи положително чак до наши дни. Дейността му е тясно свързана с мощното духовно движение исихазъм през XIV век; около него се образува исихастки кръг от личности занимавали се с музика: Теолепт Филаделфийски, Ирина Агиопетритис, Йоан Лампадарий Клада, Филотей Кокин Григорий Палама , Старец Йоан и йеромонах Методий.

Книгата представя българският принос относно теми активно обсъждани международно – касаещи Кукузел и изменението в певческите книги. Поради тази причина тя представлява интерес за всички ангажирани със споменатите проблематики: музиканти, теолози, изкуствоведи и филолози-химнографи.