Животът ми като мъж

Американският автор Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още с дебютния си роман "Сбогом, Колумб" през 1959 година. По-късно, "Провинциален живот" (1986) му носи наградата на критиците. През деветдесетте години той получава четири значими литературни отличия: Националната награда на критиците за "Наследство" (1991), ПЕН/Фокнър за "Операция лихвар" (1993), отново Национална награда за художествена литература за "Театър на Сабат" (1995) и Пулицърова награда за "Американски пасторал" (1997). След това следва Наградата на англоговорящата общност за романа му "Омъжих се за комунист" (1998). В същата година е удостоен с Националния медал за изкуства в Белия дом, а през 2000 г. публикува произведението си "Петното", завършвайки трилогията си относно идеологическите етноси в следвоенна Америка. За този роман Рот получава второто отличие ПЕН/Фокнър и британската награда У. Х. Смит като най-добра книга на годината. През 2001 г., той е признат със Златния медал от Американската академия по изкуствата и литературата - най-високото отличие, присъждано веднъж на шест години.

Романът „Животът ми като мъж“ разказва забавна и проницателна история относно отношенията между млад американец и жените в живота му, чийто опит да бъде “мъжествен” влиза в конфликт с чувствителността му. Връзките между Натан и Шарън, както и тези между Питър, Морийн и Сюзън се преплитат в една сложна наредба от неуспешни стремежи към зрялост, показвайки безсилните усилия пред бездуховността на реалността около тях. Произведението е написано със забележителен стил и език характерни само для един от най-награждаваните писатели в Америка – признат дори приживе като класик.