Басни / Езоп

Определянето на броя и произхода на Езоповите басни е истинско предизвикателство. През последните столетия са събрани около 600 текста, които се смятат за негови произведения. Изследователите в тази област изглежда предпочитат да свържат около 350—360 басни с времето на Езоп, а не толкова със самия него. В настоящият нов превод, базиран на второто издание от 1927 г., направено от Емил Шамбри, има точно толкова — 358 басни. От тях шест са отделени в приложението "Съмнителни и неавтентични", тъй като героите им (като Диоген и Демад) принадлежат към по-късна историческа епоха. Освен тези шест творби, в приложението са добавени още три известни басни: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За допълнителна информация бяха използвани тексткритически трудове като този на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Biblioteca Teubneriana, 1970), както и онлайн изданието на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop's Fables, Oxford World's Classics от 2002 г.), което обхваща всички познати 600 басни. Решихме да избегнем разширяването на списъка с неавтентични творби.

Баснята е ценена именно защото привлича както възрастните, така и младите; тя е кратка за запомняне с ясна метафоричност и почти винаги съдържа доза хумор. Създава впечатление за полезност чрез своето нравствено послание – човек може да я използва като аргумент в спорове или да образова децата си относно жизнените уроци; също така може да блесне сред приятели или пред публика при ораторски изказвания. Баснята притежава универсално значение.
Владимир Атанасов