Тревожна памет

**ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР**

Съпротивата срещу фашизма представлява едно от значимите явления в човешката история, които оставиха следа през миналия век. Темата ме е занимавала и продължава да ми привлича интерес с всяка нова информация, която времето ни предоставя.

Тази книга на генерал Семерджиев е една такава важна страница. Когато я прочетох, се почувствах сякаш преминавам през един от адските кръгове. Изживях всичко описано в документалната повест и трябва да призная, че винаги бях на страната на жертвите - Магда Агоп Инджиян и племенницата ѝ Мария Страшимирова. Оттогава смятам, че това произведение трябва да достигне до всеки истински българин, за да не останат чужди на тях тези събития от Съпротивата. Освен това вярвам, че генерал Семерджиев почти е разработил сценарий за документален филм; надявам се да се намери режисьор, който да пресъздаде този период и конкретните лица на екранa – защото жертвите на фашизма го заслужават...

Нарекох текста "ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР", тъй като при повторното си преглеждане установих, че авторът сам е написал предговора и послеписа към своето произведение и по този начин ми е възложил функциите си. Ако реша все пак да добавя нещо свое, то ще бъде само повторение на думите му относно абсурдността на отрицанието и злепоставянето на българското съпротивително движение. Времето ще подреди нещата; историята има своя собствен път и независимо колко усилия полагат някои хора за нейното изкривяване или манипулиране в собствен интерес, тя рано или късно ще поправи дори историци със съмнителен морал. Мога само да благодаря на автора за изпълнения граждански дълг и уверя него (както всички нас), че тази страница остава ценен принос към наследството от българската Съпротива – такъв какъвто са неговите предишни книги по темата.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ