Джобна енциклопедия на мистериите (пето издание)

Волтер, като представител на епохата на Просвещението, предизвиква у разглеждания автор открито злобно раздразнение. Въпреки това, той всъщност има основание: живеем в най-добрия от всички възможни светове! По-добър вариант би бил вече прекалено оптимистичен. Когато в моменти на просветление осъзнава, че все пак носи известна вина (или поне така изглежда), авторът се опитва да избяга от ситуацията чрез подигравки – както към Волтер, така и към самия идеал за "най-добрия свят", а също и към много други подобни концепции. Харпър Ли предлага нещо сходно в творбата си “Да убиеш присмехулник”, но тя също, както повечето жени, често преувеличава. Да, нашият автор проявява надменност, но внимателно се придържа към безопасните шеги – вероятно с цел да избегне излишни конфликти. Всъщност той не е глупав; книгата му показва до какви крайности могат да стигнат определени явления.
Игнаций Бърд,
“Western Panchatantra”