Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

„Откакто погребах своя господар, самотата ми носи тъга“ - така се оплаква победен воин в англосаксонска приказка от 8-ми век. „Напуснах родината си и сега плавам по студените морета в търсене на нов господар – щедър при раздаването на злато и гостоприемен, за да ме покани на чаша у дома си и да ми помогне да забравя мизерията си.“

Войниците навсякъде жадуват за силен и великодушен лидер. Но връзката между войника и неговия господар е най-силна там, където владетелят твърди, че управлява с божествена подкрепа. Такова е непоклатимото уважение на арабските бойци към водачите на ислямската държава. Пустинните воини оставят грабителството зад себе си, за да участват във войни, които вярват, че ще им донесат както материални награди, така и духовно възнаграждение в рая. Алчността и религиозната набожност подтикват рицарите да се борят под знамето на франкските монарси срещу арабите в Европа; също така императорските гвардейци в Китай и Япония защитават свещени територии от нашествениците.

По-идеалистичните среди сред войниците не очакват заплащане за усилията си; обаче умелите владетели винаги намират начин да ги компенсират. „Нека Бог те закриля и ти донесе голяма плячка“, казва Мохамед до един от своите командири. Когато воинът споделя притеснението си относно мотивацията му без стремеж към богатство като мюсюлманин, Мохамед го успокоява: „Честното богатство е благословия за честния човек.“