Резерват за грешници. Сатирикон

Понякога самият той се чудеше как е възможно да изглежда напълно човешки, а в един миг да се трансформира в звяр. Особено когато беше сред природата и особено през нощта. Станеше животно – нападал, бягал, падал, лежал; готвил се за скок или пък събирал кураж, хитрувал и дори умирал от страх само за да избегне улов и да оцелее. Беше цар на планината – живееше с нея и бе част от нея. Пълзеше по стръмните склонове, катереше хълмовете и улавяше всеки звук около себе си; сетивата му ставаха остри като бръсначи, предпазвайки го от грешни стъпки. Движението му напомняло на човек с карта пред очите си, на която били обозначени всички животни и растения в района. Постоянно следял местоположението им както на екран; знаел къде са те и какво планират. Разпознавал ги лесно и контролирал ситуацията – той избирал коя твар да убие и коя да остави жива. Гордостта му идвала именно от факта, че рядко вземал смъртоносни решения - бил великодушен! В тази среда никой не поставял под въпрос увереността му при взимане на важни решения.

Когато се прибирал вкъщи - нито лук ял, нито лук мирисал.
След като изтрезнявал и огладнявал, сядал на пейката пред дома си και започвал да размишлява: „Какво правя тук? Защо съм тук?“ Чудел се дали всичките хубави или лоши моменти в живота му действително случвали само в гората през нощта, а всичко останало било без значение? Все повече стремял към утвърдяване на свои правила както в планинската пустош така και във територии забранени за него – простосмъртния човек.