Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който характеризира прозата на Здравка Евтимова като „митически реализъм“. Това определение обхваща способността на авторката да създава съвременни митове – чрез остър реализъм и дълбочина тя открива истини за настоящето, които имат отражения в бъдещето и корени в миналото.

Романът „Една и съща река“ от Здравка Евтимова представя историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, живеещи в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или текст, но те успяват да излекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях построява църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат своята любов. Люба прекарва толкова време с книги, че сякаш отсъства от реалния живот, което я прави привлекателна по един странен начин. Никога не можем да стъпим два пъти в една и съща река. В творбата на Здравка Евтимова реката следва не предопределението на вселената, а посоката dictated by the songs of the characters.