На Божи гроб преди шестдесет години и днес

Михаил Маджаров е роден през 1854 година в Копривщица. След завършването на Роберт колеж в Цариград, той заема поста главен учител в Пазарджик. Бил е един от лидерите на Народната партия и активно участва в управлението на Източна Румелия. След контрапреврата през 1886 г., той се преселва в Одеса, но след три години се връща обратно в България, където работи като адвокат и публицист. След свалянето на правителството на Стефан Стамболов, Маджаров става водеща фигура в новосъздадената Народна партия и заема длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията по време на кабинета на Константин Стоилов (1894 - 1899). Той е народен представител от 1880 до 1920 година. През периода 1913-1914 г., Маджаров служи като посланик на България във Великобритания и подписва Лондонския договор от българска страна през 1913 г. По-късно кратко изпълнява функциите си като посланик в Русия (1914 - 1915). Участвал е в редакцията на „Марица”, бил е редактор на списание „Българска сбирка” (1893) и списание „Юридически преглед” (1894), а също така главен редактор на всекидневника „Мир” между 1894 и 1912 година.

Първото пътуване със семейството му до Йерусалим още докато бил юноша има както поклоннически, така и търговски аспекти; оказало се е, че духовното стремление да достигнат свещени места не било единствено определящо за тяхната цел. В този смисъл произведението му значително се различава от традиционните поклоннически пътеписи. Неговият разказ забавя темпото си, позволявайки ни да усетим времето прекарано по различни места - подобно как семейството Маджарови прекарват месеци или седмици по пътя към Палестина или обратно чрез Цариград, Александрия и Кайро.
Професор Михаил Неделчев