Адвокат на лудите

Докато работех над романа, постоянно се удивлявах на мистерията на творческия процес. Истински факти от живота ми се преобразуваха в фикция пред очите ми. Те губеха ясните си граници между истина и лъжа, сменяха местата си или се трансформираха в нещо, което никога не е съществувало реално. Но имаше и нещо още по-необичайно - всички факти, които бях предвидил или измислил и записал на страницата, след няколко месеца започваха да се случват с моите персонажи в действителността. В определен момент спирах да пиша и изчаквах да видя дали написаното ще стане истинско, а после продължавах с въображението си, без да спирам да превръщам реалното във fiction. (Затова всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни.) В крайна сметка всичко толкова много се заплете и избягало от мен, че вече не знам - дали аз самият съществувам и в кой свят? В този реалния или в онзи измисления? Може би съм като Пинокио - творение на някого, който често поглежда в огледалото за да види колко дълъг е станал носът му след всяка написана глава.

Авторът