Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на регионите в Европа, като нейното начало съвпада с едно от най-вълнуващите събития в историята на континента - основаването на Европейската икономическа общност. Програмите и проектите, свързани със социалната кохезия, се реализират в страните членки на Европейския съюз вече повече от 50 години и ще останат приоритетни за ЕС с оглед новия програмен период (2014-2020 г.).

Авторът анализира универсалността и многозначността на термина "регион" спрямо разнообразните му определения в научната литература и различните проявления в европейските държави. Проучването включва необходимостта от установяване на региони според Номенклатурата за статистически цели, както и липсата на единен стандарт за тяхното формиране сред "старите" страни членки и новоприсъединилите се през 2004 и 2007 година.

Фокусът е поставен върху особеностите, предизвикателствата, целевете, средствата и фондовете по Кохезионната политика от нейния старт през 1957 година до края на 2013 година. Изследват се разликите в социално-икономическото развитие между 270-те NUTS 2 региона в Европа и приложението на политиката за сближаване във всяка страна членка. Проведен е анализ относно тенденциите във българските райони от второ ниво, както и резултатите от изпълнението на седемте оперативни програми по време на програмния период 2007-2013 г.

Монографията е предназначена не само за преподаватели и студенти, но също така за практици работещи в областта на Кохезионната политика – представители от министерства, областни администрации, общински власти и неправителствени организации.