Двойното дъно на небето

Поезията на Георги Николов изобилства от имена. Когато читателят се потопи в нея, той незабавно среща тези фигури – от Юда и Христос до Едип и Рембо. Всеки един от нас свързва тези имена с нещо конкретно, но в творбите на Николов те оживяват, придобиват плътност и остават в съзнанието ни дълго след като затворим книгата. Тази книга е изпълнена с музика – мелодии на тъга и радост, които съществуват въпреки мизерията. Между редовете можем да открием жените на Лотрек, недостижими, но реални както самият живот и смъртта. Ще опиша тази книга като "вкусна", защото тя е заредена с образи и спомени; действа непосредствено върху сетивата ни, а след такова силно преживяване никой няма как да остане безразличен.

Владислав Христов