Свещената наука за числата

Философите, окултистите и езотеричните мислители от Древността, които са били посветени в тайните на Древните Мистерии, придават голямо значение на Свещената наука за числата и техния символизъм. Този символизъм позволява по-дълбочинно разбиране на видимия свят и връзката между проявеното и сътвореното с непроявеното и вечността. Хераклит и особено Анаксагор, известен със своята концепция за „двойствената безкрайност“, изучават значението на числата. Филолай ги описва като „първоначален модел“ за Сътворението. Платон пък вижда в тях „причинни основи“ на всичко съществуващо. Секст Емпирик акцентира върху взаимовръзката между структурата на числата и разума, заявявайки: „Числото е начало на универсалната субстанция“. Според него Разумът може да бъде наречен число именно поради своето участие в могъществото. Плотин разглежда числата като „активна еманация от Първоединното“, а Прокъл предлага да възприемаме числа­та като жива божествена същност с онтологична и космологична йерархия.

По-късно много мислители изразяват интерес към числата – сред тях са свети Иероним, Иоан Скот Ериген, Рене Декарт, Джордано Бруно, Йохан Кеплер, Лайбниц и Спиноза; философите от Изтока също не остават равнодушни към тази тема. В 19-ти век след научни открития относно светлината, електричеството и магнетизма окултистките среди започват да интерпретират Свещената наука за числата като разширена теория за вибрациите. Числата от 1 до 9 се обясняват като компоненти на целия цикъл от вибрации. Вселената вече се представя като пространство изпълнено с вибрации, а всеки човек притежава уникална вибрация, която го отличава от другите индивиди.