Лютня и белези

Данило Киш е сред най-влиятелните фигури в сръбската литература от втората половина на XX век. Той е роден на 22 февруари 1935 г. в Суботица и завършва основното си образование, както и първите класове на гимназията в Западна Унгария – региона, откъдето произхожда баща му. През 1944 г. баща му е изпратен в Аушвиц и не се връща обратно. Данило и семейството му са репатрирани с помощта на Червения кръст в Цетине, където той завършва гимназията. През 1954 г., след като получава диплома от Философския факултет в Белград с насоченост към общата литература, започва да живее във „джойсовско изгнание“ Париж през 1979 година до смъртта си на 15 октомври 1989 г.; погребан е в Белград.

От 1953 година пише за множество периодични издания, а дебютната му книга излиза през 1962-а и включва два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. Неговият творчески опус обхваща разкази, романи, драми, есета и полемични текстове; освен това превежда произведения от руски, унгарски, френски и английски (автори като Есенин, Цветаева, Ахматова). Най-значимите негови творби са "Гробница за Борис Давидович" и "Енциклопедия на мъртвите". Той има редица литературни награди.

Разказите от този сборник са написани между 1980-та и 1986-та година; те биват открити след смъртта му и публикувани посмъртно за първи път на български език.

"С всяко изречение Данило Киш създава поеми чрез богатството на своя език."
New York Review of Books

"Литературата все пак има своето значение – тя служи за човешката съвест."
Данило Киш