Кучешко сърце

Сивите радиатори на отоплението излъчваха топлина. Завесите бяха затворили гъстата, тиха нощ с нейната самотна звезда. Висшият съществото, важният благодетел за кучета, седеше в креслото, докато Буби лежеше на килима и се опираше на коженото канапе. Сутрин след мъгливия март кучето страдаше от главоболие, което го притесняваше около челото. Но с настъпването на вечерта болките му утихваха. И сега му ставаше по-леко; в мислите му нахлуваха сладки и приятни идеи.

„Толкова ми върви напоследък - размишляваше то задрямвайки - направо е невероятно колко добре ми се получава всичко. Направих си дом тук в този апартамент. Убедено вярвам, че имам странен произход. Нещо не е наред там горе! Баба ми вероятно е имала своите тайни - да почива в мир! Истина е, че по някакъв начин са ме удари по главата, но ще мине като при всяко куче. Това всъщност не значи нищо.“