Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която му слагаше дрехите: "Не буди ги дрехите... Дрехите още спят..." В този момент се намеси и таткото, но синът го спря: "Тати, пази тихо! - будиш самолетите..."

Оттогава решихме да записваме важните неща, които казва – онези изказвания, които заедно със смеха и плача оформяха начина му на мислене и езика. Сега вече е седемгодишен и подредихме думите му в книга. Целта ни не е да го насърчаваме да пише или да търси прехрана чрез писмеността, а по-скоро да му покажем, че когато срещне трудности в бъдеще, добре би било да намери утешение в Книгата.

Тази книга представлява най-ценния дар, който можем да му оставим - ние неговите любящи родители, които винаги представя с гордост.