Пражкото гробище

Преди малко повече от година след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата стана достъпна и у нас. Издателството е отново „Бард”, а преводачът е Стефан Тафров.

Романът "Пражкото гробище", който съдържа 528 страници (в оригинал на италиански), вече цяла година доминира в класациите за бестселъри в Италия, Испания, Аржентина и други испаноезични държави, а след излизането му на английски език – също и в англоезичния свят. В Италия той бе отпечатан с впечатляващ тираж от 200 хиляди копия! Главният персонаж е нотариусът Симоне Симонини, който през ХІХ век произвежда фалшиви досиета. Той се занимава с манипулация и търговия с компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е ярък антисемит, осъзнал как много хора извличат полза от това да обявят евреин за враг и да му приписват различни престъпления.

Според издателите и самият Еко романът свързва множество исторически събития като аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто и редица войни и революции. Авторът твърди, че всички герои са реално съществували освен главния герой – той представлява колективен образ. Еко споделя: “Стремях се да го направя най-циничната и неприятна фигура в световната литература.”

Една основна тема на произведението е появата на съвременния антисемитизъм; по-точно - подготовката на "Протоколите на Сионските мъдреци", текстове предназначени да докажат наличието на глобален жидомасонски заговор. Според Умберто Еко: Светът има нужда от врагове – те винаги са разликите между хората независимо дали става дума за катари или албигойци измити от историята или пък оцелелите евреи дори до днес.

Гробището във заглавието символизира старото еврейско гробище в централната част на Прага, където почива Юда Льов Бен Бецалел - главният равин през XVI-XVII век известен със своето творение Голем - същество оживено чрез човешка ръка.

Според автора неговата нова книга наподобява популярните романи с продължение от средата на XIX век.
„Този период беше богат както със загадъчни така и чудовищни събития,” казва той относно темите разглеждани в романа - смъртта на писателя Иполито Нево например или фалшификацията зад "Протоколите". Всички тези интриги включват тайните служби различни държави масонски секти йезуитски конспирации без автентичност документи по тяхното потвърждение.”

Идеалният читател според него би бил този който разбира реалността зад текста което може да предизвика у него чувство за тревога относно възможността подобно нещо да се случва дори към момента.

С появата си книгата предизвика значителен скандал; Еко заявяваше намерението си да разобличава перверзния механизъм зад “Протоколите” но впоследствие получава обвинения именно срещу себе си свързани с антиисемитизма.
Равин де Сени отбеляза: “Мисля че посланието носено от Еко има двойственост защото всъщност това не представлява научно изследване а художествено творчество.” В крайна сметка литературното произведение убеждава читателя че евреите целят хаос върху обществото.“

В заключение равинът подчерта важността около тримата субекта представяни като заговорници - евреите масонските организации йезуитската общност допринасят към опасността породена от игра наречена непредсказуемост."