Архитектурното изкуство на старите българи Т.4: Поствъзраждане

Този труд е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В него се разглежда развитието на българската архитектура в периода от XV до XIX век в контекста на Османската империя. Анализът обхваща и аспекти на имперската култура, като изследва нейното влияние върху българските територии чрез различните й характеристики през времевите периоди. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи, които са водещи майстори не само в Балканите, но и в Западна Мала Азия. Откроява се съществуването на архитектурно-художествени течения в рамките на единната Българска възрожденска архитектурна школа.

В труда подробно са описани 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в региони като Мизия, Тракия и Македония, с каталогизирани около две хиляди майстори и техните произведения. Доказано е, че тъй наречената "балканска архитектура" всъщност произлиза от творчеството именно на тези центрове по целия полуостров както и във Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и специалисти по изкуства, но също така привлича вниманието на широк кръг ценители на българското архитектурно наследство, дърворезбарство и живопис.