Минта

РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ...
Караджаолан

…Един мъж лежеше с лице надолу и не откъсваше поглед от безкрайния син на морето. Мислите му се пренасяха между Флорида и беломорския бряг. Размишляваше, размишляваше, размишляваше…
На далечния край на плажа една жена беше легнала по гръб. Очите й бяха затворени и тя също мислеше – за загубите си и за новото, което е намерила тук.
Едно малко момиченце тичаше по пясъка.
- Минта! Минта! Ела тук! - извика жената.
Мъжът изведнъж се стресна. Всички негови чувства оживяха. Той се приближи към жената и детето.
- Дъщеря ви ли е Минта?
- Да, точно така! Минта!
- Какво означава името Минта?
- Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от древните африкански езици значи това. Мъжът усмихнато отвърна, а жената също се усмихна; дори малката Минта засмяно ги последва в радостната атмосфера, докато слънцето започна да залязва с надеждата утре да изгрее отново…