Тангра и неговият син

В тъмните времена на средновековието, в суровите равнини на аварска Панония, се ражда момче, което ще издигне България до величие! Той е законодателят, обединителят и завоевателят – кан Крум. Образът му като владетел ярко изпъква със своите военни качества и дълбоки човешки чувства. Той изглежда жив и динамичен. На основата на непознати исторически данни романът представя многопластовото и разнообразно развитие на България в края на VІІІ век и началото на ІХ век; връща ни към корените на прабългарите и осветлява събитията, които ще превърнат страната ни във важен играч на международната сцена.

Информацията за кан Крум е едновременно оскъдна и богата в контекста на познанията за другите български владетели от времето на метежи през VІІІ век. Например, кан Кардам първи разпознава потенциала у славянските племена и прави крачка към тяхното интегриране. Почти всичките известни факти от историята са получили художествена интерпретация в произведението на Кармен Мишу, което добавя стойност към историографската основа с доверие у читателя.

Израстването на бъдещия кан е логично описано спрямо влиянията около него при аварския каган. Неочакваното появяване на Крум в Плиска и последвалият му възход намират убедително обяснение чрез внимателно структурирания сюжет. Важна роля играе образът Алки, който стои в основата на пътя му към властта. Женските персонажи – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине и Севта – са показани с емпатия и индивидуалност. Светът около мъжете остава по-стабилен – те са войници или държавници; единствено Крум попада под влияние както от личните си привързаности, така и от страстната ненавист към предателството си — фактори зад неговите закони.

Много умело е разработено как разпадът върху властта оказва влияние върху историята; никой автократ не остава невъзможно да избегне искушеният ѝ.
С мистичните аспекти тук действате предпазливо — това кара дори най-сериозните скептици да приемат историите като съновидения или материализация على идеи.
Като професионален историк ми е трудно да чета познати истории с известен край но тук бях заинтригуван от развитието им особено що се касае до личните конфликти."

Професор Георги Бакалов