Разкази за двама

Разказът "Сирене" на Стефан Бонев беше публикуван в уважаваното американско списание за преводна литература "Two Lines". Това е единственото българско участие в броя, който включва и произведения на автори от Франция, Русия, Китай, Япония, Италия и Испания. В рецензията относно разказа Бонев е описан като "майстор на делничната сатира", а също така е наречен сред най-добрите наследници на традицията на Гогол. Преводачката Зоя Маринчева, родом от Бургас и живееща в Остин, Тексас, достига до творбите чрез личния сайт на автора www.stefanbonev.hit.bg. Скоро след публикацията в "Two Lines", три негови разказа - "Сирене", "Капитани" и "Истинското име на един човек", също са преведени от Зоя Маринчева и издадени в алманаха Thresholds в Остин. Там Бонев е представен редом с автори от Русия, Украйна, Уругвай и други държави. Анди Харлей подчертава кафкианския стил на разказите му със словесност чиста както при Борхес.

**РАЗКАЗИ ЗА ИЗКУШЕНИ ЧИТАТЕЛИ**

Обикновено не съм голям почитател на предговорите към книги от млади писатели поради различни причини. Но този случай заслужава внимание. Кратките разкази тук (действително много кратки) са нетипични за българската литературна сцена – те представляват истинско естетическо предизвикателство за читателя.
Тези миниатюри могат да шокират всеки привързан към популярната литература читател; те изискват внимателно четене и развита литературна чувствителност. Комбинацията между гротеска и лирична импресия прави текстовете уникални – проза която се движи между игровостта и сериозността; тя е едновременно непосредствена и замислена.
Литературният стил носи шокиращи смислови промени чрез буквализиране на метафори и алегории; той успешно комбинира обикновени детайли с фантастични трансформации. Темата често варира около чудеса във всекидневното ни битие – въпросът остава какво точно представляват тези чудеса: поезия или сатирично възприятие?
Не всички комбинации са напълно убедителни, но книгата общо взето постига успех – това не са просто странности във формата й; става дума за интересен литературен експеримент.
Причината? Защото зад провокативните „литературни игри“ стои реалистичният стрес през последните петнадесет години – период изпълнен със социокултурни изменения вследствие демократизацията.
Разказите успяват не само да предадат художествения опит натрупан през годините напрежение , но го овладяват посредством гротесков катарзис с доза оптимизъм; играят си с горчиво-сладки моменти от ежедневното ни битие.
Вярвам в бъдещето му като писател стига да остане верен себе си.
Огнян Сапарев