Размисли на аполитичния

Светът не е започнал да се влошава отскоро

„Размисли на аполитичния“ на великия немски писател Томас Ман представлява една тъжна творба, вдъхновена от лудостта, наречена Първа световна война. Сблъсквайки се с шока от заслепението, в което може да изпадне дори културно общество като германското, авторът на „Вълшебната планина“ изразява своя гняв и отчаяние: „Никога разликата между народа като митична същност и индивидуалистичната маса не е била толкова очевидна; никакво преклонение пред народа или искрено съчувствие към неговата героична борба няма да предпази от осъзнаването на напълно жалкия характер на масите – тяхната страхливост, наглост, злоба, безхарактерие и подлост.“ Наистина остри думи, но приложени към настоящето ни време – когато завистта и злонамереността доминират над благородството – те звучат напълно уместно. „Размисли за аполитичния“ показват как човечеството вече много години забравя достойнствата си заради материалните облаги и любовта заради омразата; всъщност светът не е тръгнал по лошия път наскоро. Това е пророчество относно нашето настояще и предупреждение: ако човешкият род продължи своето безотговорно поведение така както досега, бъдещето му едва ли ще носи добри новини или радости.