Блага Димитрова. Събрани творби; т.1: Ранни стихове /1937-1956/

Блага Димитрова (1922 - 2003) е родена и израснала във Велико Търново. Обучението си продължава в Плевен, а след това завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия и славянска филология в София. През почти целия период от живота си посещава уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов в столицата.

Тя защитава докторска дисертация по литература, посветена на творчеството на Маяковски, в Москва под ръководството на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 година заминава за строежите в Родопите, където прекарва две години.

Димитрова работи като редакторка в списание Септември и различни издателства, но многократно остава без работа. През 1988 г. активно се включва в неформалните (дисидентските) движения и организации; тя е сред основателите на Националния клуб за демокрация и дава интервюта за забранени радиостанции като Свободна Европа, Дойче Велле и БиБиСи, протестирайки срещу нарушаването на човешките права. Написала е есето Името, което е преведено на множество езици. В декември 1991 г., Блага Димитрова бива избрана за заместник-президент на Република България, но през 1993 г. подава оставка.

Започнала е да пише стихотворения още от ученичка и публикува свои текстове още от 1939 година.

Тя също така е автор на романи, есета, драми и спомени с документална проза; произведенията й са преведени над 20 езика по света. Освен това превеждала е стихотворения от полския, руския, немския френския шведски и виетнамски автори и представила българската версия на Илиада от Омир както Пан Тадеуш от Мицкевич.