Славянобългарска история

За да се разбере напълно значението на „История славеноболгарская", е необходимо да се акцентира на нейното влияние върху по-нататъшното развитие на българската литература. Този труд оказва дълбоко въздействие върху националната идентичност на множество автори и придава съществен импулс за цялостния ни литературен и културен напредък. Достатъчно е да споменем имената на няколко видни фигури като Софроний, Априлов, Бозвели, Раковски, П. Р. Славейков и Д. Войников. Многото преписи и адаптации на тази история свидетелстват за нейното разпространение из всички краища на страната, където тя пробужда интереса и чувствата у много известни и неизвестни писатели, както и у обикновени читатели или слушатели. Под влиянието й през XVIII век са написани още два исторически труда - „Зографската история" (известна от препис от 1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе" от йеромонах Спиридон (1792). „История славеноболгарская" продължава да играе важна роля през целия период на нашето национално възраждане. Името на Паисий остава актуално в обществения живот и литературното творчество след Освобождението, а делото му вдъхновява редица български автори; един от най-забележителните примери е Вазов с неговата прекрасна творба в „Епопея на забравените".
Петър Динеков