Габриела, карамфил и канела

През 1925 година малкото градче Илиеус в южна Бразилия, известно с търговията си с какао, е изпълнено с оживление от рекордната реколта и надежди за напредък. Въпреки това, дълбоките традиции не могат да бъдат лесно пренебрегнати. Ако мъжът хване жена си и нейния любовник заедно в леглото без да ги убие, той ще бъде опозорен и изгонен от общността. Считано е, че ако мъжът не посещава барове или кабарета, значи нещо му липсва. Неверството на жената се смята за позорящо както за семейството й, така и за рода им. А ако любовницата намери друг партньор, тя заслужава жестоко наказание и публично унижение. Властта принадлежи на „полковниците”, а сложни закони или политически структури са ненужни – всичко зависи от куршумите.

И точно тогава идва Габриела - свежа като канела и карамфил. Тя е млада, красива, щастлива и свободна; смехът й звучи високо докато ходи като танцьорка. Габриела притежава първична природа; обича простотата на живота и живее без разбиране на социалните норми около себе си. Когато уважаваният Насиб Саад — собственик на бар със сирийски произход — я назначава за готвачка, между тях възниква страстна връзка. Но въпреки привързаността си към него, Габриела също обича други мъже. За да я задържи само за себе си, Насиб решава да предложи брак; но понякога цветята не виреят във вази – именно такова е положението с Габриела.

Читателят остава впечатлен как Амаду майсторно вплита десетки сюжети едновременно — чрез изисканото слово създава паяжина от истории предизвиквайки хумор и нежност към човека.
Според списание „Ню Йоркър“, творчеството му може да се сравни с Чарлс Дикens през двадесетия век: забавно клюкарско описание наситено с живот.