Висока вода

Антон Баев говори за творбата "Висока вода", описвайки я като опит за метафизична поезия, което е нейната основна стойност. Този стил на лирика, който се стреми да изрази неизразимото и да обхване безкрайното, не е характерен за т. нар. женска поезия. В "Висока вода" липсват традиционните любовни мотиви и шаблонирани сцени на среща или раздяла; те сякаш са останали задълго в ниските равнища – в територията на предпоетичността, от която Бина Калс успява да избяга. Вместо това стихотворението предлага пространство за културно-исторически и библейски влияния (макар че тези елементи не са централни, те поставят текста в митологично поле); диалоговият подход често замества монолога (нещо рядко срещано в нашата поезия), а формата "ние" преобладава над "аз". Всички тези характеристики показват една отворена поетика, която все още не е завършена и притежава потенциал за развитие.