Стари хипари и нови разкази

Представяме ви една от най-обичаните творби на Михаил Вешим, която включва и осем нови разказа.

Тези истории, изпълнени с духа на скитничество и хипарство, са част от мен почти през целия ми живот.

Нямаше как да изразя недоволството си срещу „бетономорието”, освен чрез писането. Някои от тези разкази бяха публикувани преди около десет години в сборника „Стари хипари”, а сега добавям нови към тях.

Нови носталгии…

Все още не мога да забравя моето море, което остава ярко само в спомените ми; желая да го видите такова и в тези разкази – както самото море, така и къмпинга, цветните личности от онова време.

Не е само морето различно днес – също така се промениха и къмпингите. Луксозни каравани с навеси и мека мебел заместиха палатките, а шумът на нощните дискотеки заглушава китарата на младия хипар край плажа при посрещането на Джулая.

А хората… Как ли се измениха! Само вижте джиповете им, златните ланци и интервенциите!

Но ще спра тук, за да не стана мърморещ старец вместо възторжен "поет" на българския кемпинг.

Тези истории е хубаво да бъдат четени със звуците от миналото - плейлистът задължително трябва да включва групи като „Бийтълс” и „Стоунс” … без нужда да изброявам всичките. Но определено - Георги Минчев и Васко Кръпката също трябва присъстват.

За по-пълното преживяване на книгата препоръчвам ободряващи напитки като джин-тоник или водка-тоник (или гроздова без тоник) в комбинация със салата.

Консумирайте разумно!

От автора