Сърцето се завръща у дома

В тази идилична градина на детството отново чуваме плача на майка ни при раждането, опитваме останалата по устните лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии.

Тук едно момиче преминава в зряла жена, постоянно потъвайки и изплувайки като кораб. Кораб, който знае, че играейки си с Господ, е невъзможно да се провали.

Аз вярвам, че онези, които пишат със своето сърце, задължително водят читателите „нагоре“. Тихомира именно това прави: помага ни да достигнем небесата.

Рене Карабаш

Стихотворенията на Тихомира Панайотова плават от една близост към друга и така улавят същността на живота. Думите в тях са постигнати с интензивност; те изграждат динамични образи и предизвикващи движения в деликатни пространства. Поезията изразява екзистенциалната борба за запазване на себе си в моментите на разпадане, за да се възстановиш по нов начин.

Петър Чухов