Избрано Т.11: Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-влиятелните и известни швейцарски писатели в България. Неговият творчески път е впечатляващ и разнообразен – той е архитект, автор на романи, пиеси, сценарии за кинофилми, литературно-критически изследвания и журналист. Чрез различните си професионални ангажименти той има възможност да обиколи света и след това да предаде своите преживявания в литературата, театъра и киното, включително опитите си като артилерист по време на Втората световна война.

В характерния за него роман основната тема остава търсенето на личната идентичност, но този път тя се разглежда още по-дълбоко отколкото в предишните му произведения. Лирическият герой „изпробва“ различни ситуации чрез въображението си като част от трима персонажи в историята; той търси своя собствена същност. Този лирически Аз е разделен между ролите на Гантенбайн, Енделин и Свобода. Началният момент представлява неуспешна любовна връзка. Най-силното разцепление на неговата идентичност сякаш намира отражение в образа на Тео Гантенбайн - човек с престорена слепота, който успява да запази брака си с актрисата Лила.

ЦИТАТИ:

Един мъж претърпява инцидент – например автомобилна катастрофа; получава порезни рани по лицето без опасност за живота му, но рискува да загуби зрението си. Той осъзнава това. Дълго време лежи в болницата с превръзки около очите. Може да говори и чува: улавя миризмите – ябълково пюре, цветя, хигиенични препарати... Има свобода да мисли каквото пожелае; именно така започват неговите размисли… На една чудесна утрин свалят превръзката му и установява със задоволство, че вижда всичко ясно; но предпочита мълчание относно новината никому не споделя.

Представям си:
Как ще продължи животът му занапред - играейки ролята на слепец дори до четири очи; взаимодействията с хората около него които не подозират за способността му да вижда; какви шансове би имал сред обществото благодарение на решението си никога да не признае какво наблюдава – живот във форма на представление носещ свободата чрез тайната...

Ще го нарека Гантенбайн.

Опитвам историите както пробвам дрехи!

Гантенбайн ще направи успешна кариера без притеснения относно липса на умения - светът се нуждае точно от такива личности като него - тези които никога не говорят за видяното! Ръководителите биха оценили високо подобно качество а материалните ползи няма скоро да закъснеят.

Може би вече чувствам признаци старост: всяко видимо ми изглежда само предварително изложение... Но все пак зная – трябва отново Да отвора очи.

Часовниците винаги показват настоящия момент! Бягай далеч от споменa или дълбинките му!