Наричаха ме Желязната ръка

Настоящото издание на романа е посветено на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев, която ще се отбележи през 2026 г., и излиза петдесет години след последното му второ издание от 1975 г.

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман за Ивайло и неговата епоха.

Тази книга получава награда през 1971 г. от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета за култура и изкуство, както и Комитета по печата като най-добра юношеска литература.

Цончо Родев вижда светлината в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно училище във Варна и специалност „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат и депутат в XXIII народно събрание. След девети септември 1944 г. той е убит незабавно, а впоследствие осъден посмъртно на смърт от т.нар. Народен съд (който функционира извънредно след окупацията на България от Червената армия и преврата). Този съд действа между декември 1944 г. и април 1945 г., като елиминира държавния, политическия и военния елит на страната.

Поради факта, че баща му е жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия; затова се насочва към литературна кариера. Той пише множество исторически произведения, фантастика и приключенски романи както за деца, така и за младежи.