Духовната империя България

Херодот, известен като "бащата на историята", описва нашите древни предци с думите, че те са били „най-многобройният народ след индусите“. Те обитавали Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до реките Днепър и Днестър, както и в областите около Карпатите и Панония. Териториите им се простирали от Черно море до реките Морава и Вардар и дори включвали части от Северозападна Мала Азия. Въпреки това не се стремели да изградят империя или да завладяват останалия свят. Вместо това развивали своето творчество и успявали да оцеляват без зависимост от чужди ресурси, осъзнавайки, че богатствата спечелени чрез войни могат лесно да бъдат загубени по същия начин. Не търсели роби за строеж на пирамиди или величествени храмове на боговете; вместо това живеели смирено със знанието за Всевечното в душата си. Чрез реалното единство на племенните общности с уникални местни традиции – различаващи се диалекти, ритуали, носии и изразителни танцови движения – те създали основа на цивилизацията си, която впоследствие вдъхновила келти, готи, елини, римляни и славяни.

В библиотеката на Ватикана е запазен документ наречен ,,Анонимът на Хазе“, който потвърджава желанието на множество племена да станат част от българската империя заради справедливостта при българския народ. Интересно е как най-старата етническа група в Европа е намерила място в България още когато според проф. Норман Дейвис в Оксфордската университетска система Европейците са били принудени да ходят прави под масата?

Тази трансформация настъпвала чрез разширяване духовната територия извън пределите възможности за другите империи. Разказът за постиженията на нашите предци започва точно след заглавието.

Христо Буковски