Искът по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите

Книгата е първото специализирано монографично изследване, посветено на иска по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в българската правна литература.

Чрез детайлен исторически и сравнително-правен анализ, авторът систематизира основните тези от предишната и съвременната българска и чуждестранна доктрина, като взема предвид новите решения в съдебната практика. Изследването проследява развитието на концепцията за обща претенция за неоснователно обогатяване, както и аргументите против нейното въвеждане – което оправдава приемането на субсидиарната догма. Тези аргументи частично разясняват различните нива на действие и правния характер на тази идея. Въз основа на това изложението предлага алтернативно тълкувание относно отделните компоненти от фактическия състав на исковете по чл. 59 ЗЗД, а също така разглежда последствията и проблемите свързани с тяхното приложение как в материалноправен, така и в процесуално-правен контекст.